Имало едно време един остров,на който живеели всички чувства. Щастието,Тъгата,Познанието и всички други,включитело и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне,затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорставала да остане по посления възможен момент. Когато островът бил почти бил потънал , Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта ....Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога - отговорило Богатството...-Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли суетата,която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна,Любов,цялата си мокра и може да повредиш кораба ми.-отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо,затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов.Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта , но било толкова щастливо , че дори не чуло ,когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, любов, аз ще те взема съсъ себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когото пристигнали на сушата , той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му държи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти времето - отговорило Познанието.
- Времето?- почудила се Любовта, -Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!!!
|